120 училища подготвят кадри за селското стопанство, а работна ръка няма
120 държавни и общински училища подготвят фрагменти в секторите свързани със селското, горското, рибното стопанство и храните. Въпреки това неналичието на работна ръка е един от проблемите, които се откриват като съществени и затормозяващи развиването на бранша, излиза наяве от среща в Министерство на земеделието и храните.
Много малко от учащите в тези институции остават и се развиват в бранша. Независимо, че през последните години механизацията, автоматизация, технологизация и цифровизация оказват помощ за по-доброто потребление на естествените запаси, човешкият фактор няма по какъв начин да изчезне от индустриалния развой.
Без работна ръка не може да има българско произвеждане и земеделие, е уверен заместник-министърът на земеделието Георги Събев, който е инициирал и полемика по тематиката с представители на работодателски и синдикални организации, бизнеса и научната общественост. " Има три съществени индустриални фактора, единият е природата в това число почви, води и живите организми като растения и животни, другият е аграрният капитал и третият е човешкият капитал. " Това което липсва е повсеместен метод за развиването на работната ръка ", счита Събев, който признава, че един от главните проблеми в бранша е самото обезлюдяването на селските региони.
" Тенденцията за това е национална и основава проблем и за националната сигурност ", уточни аграрният заместник-министър.
Според представителите на синдикатите главен проблем за неналичието на фрагменти е ниското възнаграждение и несигурността при заетостта, която предлага секторът. Според тях може да се намерения за обвързване на фермерските дотации с възнагражденията на служащите. Важни са и съдействието сред бизнеса и профилираните учебни заведения и университети, стажантски стратегии и повече практическо образование.
Въпросът за промяна на категорията труд в селското стопанство е подложен от представители на бизнеса. Те смятат, че това ще насърчи хората да избират работа в бранша.
В рамките на срещата бе показана т.нар. социална конвенционалност, която ще се регистрира при използването на Общата селскостопанска политика (ОСП) за интервала 2023-2027 година Тя планува най-късно от 1 януари 2025 година земеделските стопани и другите получатели на директни заплащания да подлежат на административно наказване, в случай че не съблюдават избрани условия, свързани с трудовата претовареност, здравословните и безвредни условия на труд. Предвижда се Националната работа за препоръки в земеделието да съветва стопаните за разпоредбите, които следва да се съблюдават по отношение на новото законодателство на Европейски Съюз.
На срещата са показани данните, че за интервала 2016-2021 г. в целия Европейски съюз е налице наклонност за понижаване на инвестиции труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона работни единици. Това води до понижаване с близо 35% на инвестиции труд в бранша.
По данни на Национален статистически институт през 2021 година у нас заетите в бранш селско, горско и рибно стопанство са 193 хиляди души, като по отношение на 2016 година има намаляване с 5%.
През 2016 година междинната заплата на заетите в бранша е представлявала близо 78% от междинната работна за страната, а през 2021 година тя е 70% от междинната заплата. Като проблем Министерство на земеделието и храните продължава да показва и недекларирания доход - най-много поради нежелението на самите работещи в бранша да се обезпечават и приходите им да излязат на ярко. Това се добавя и от сезонната претовареност.
Много малко от учащите в тези институции остават и се развиват в бранша. Независимо, че през последните години механизацията, автоматизация, технологизация и цифровизация оказват помощ за по-доброто потребление на естествените запаси, човешкият фактор няма по какъв начин да изчезне от индустриалния развой.
Без работна ръка не може да има българско произвеждане и земеделие, е уверен заместник-министърът на земеделието Георги Събев, който е инициирал и полемика по тематиката с представители на работодателски и синдикални организации, бизнеса и научната общественост. " Има три съществени индустриални фактора, единият е природата в това число почви, води и живите организми като растения и животни, другият е аграрният капитал и третият е човешкият капитал. " Това което липсва е повсеместен метод за развиването на работната ръка ", счита Събев, който признава, че един от главните проблеми в бранша е самото обезлюдяването на селските региони.
" Тенденцията за това е национална и основава проблем и за националната сигурност ", уточни аграрният заместник-министър.
Според представителите на синдикатите главен проблем за неналичието на фрагменти е ниското възнаграждение и несигурността при заетостта, която предлага секторът. Според тях може да се намерения за обвързване на фермерските дотации с възнагражденията на служащите. Важни са и съдействието сред бизнеса и профилираните учебни заведения и университети, стажантски стратегии и повече практическо образование.
Въпросът за промяна на категорията труд в селското стопанство е подложен от представители на бизнеса. Те смятат, че това ще насърчи хората да избират работа в бранша.
В рамките на срещата бе показана т.нар. социална конвенционалност, която ще се регистрира при използването на Общата селскостопанска политика (ОСП) за интервала 2023-2027 година Тя планува най-късно от 1 януари 2025 година земеделските стопани и другите получатели на директни заплащания да подлежат на административно наказване, в случай че не съблюдават избрани условия, свързани с трудовата претовареност, здравословните и безвредни условия на труд. Предвижда се Националната работа за препоръки в земеделието да съветва стопаните за разпоредбите, които следва да се съблюдават по отношение на новото законодателство на Европейски Съюз.
На срещата са показани данните, че за интервала 2016-2021 г. в целия Европейски съюз е налице наклонност за понижаване на инвестиции труд в земеделието със 17%, а спадът при заетите е от 9 милиона на 7,9 милиона работни единици. Това води до понижаване с близо 35% на инвестиции труд в бранша.
По данни на Национален статистически институт през 2021 година у нас заетите в бранш селско, горско и рибно стопанство са 193 хиляди души, като по отношение на 2016 година има намаляване с 5%.
През 2016 година междинната заплата на заетите в бранша е представлявала близо 78% от междинната работна за страната, а през 2021 година тя е 70% от междинната заплата. Като проблем Министерство на земеделието и храните продължава да показва и недекларирания доход - най-много поради нежелението на самите работещи в бранша да се обезпечават и приходите им да излязат на ярко. Това се добавя и от сезонната претовареност.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ